Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП), приета в Ню Йорк на шестнадесет декември 1966 гобщото Събрание на организацията на обединените Нации в резолюция 2200 А (XXI). Той включва правата и свободите, класики, които защитават хората от намеса на Държавата, като право на живот, забрана на изтезанията, на робството и принудителния труд, право на свободата, и др Пакт допълнена с две протоколи: 1, издадени от шестнадесет декември 1966 г. и 2-ро, за забрана на смъртното наказание, в писмо от петнадесет декември 1989 година. Пакт II на ООН влезе в сила след ратифициране на тридесет и пет Държави, двадесет и три март 1976 година. По принцип, директно се прилагат от съдилищата на Държавите-участници. След като гласува на всеобщата Декларация за правата на човека, общото Събрание пожела на Харта за правата на Човека, който би имал задължителен характер. Той създаде Комисия за правата на Човека, който пише. Проектът приключва след две години на преговори в контекста на"студената война", два допълнителен текст, международния Пакт за икономическите, социалните и културните права (ICESCR) и МПГПП. Съставено в Ню Йорк деветнадесет декември 1966 г, той няма да бъде ратифициран от франция, че след закон от двадесет и пет юни 1980 година, вступающий в сила четири февруари 1981 година. Той се състои от осемнадесет независими експерти, които се срещат три пъти в годината за изучаване на доклади на Държавите-участници, както и да формулира препоръки по отношение на изпълнението на пакта, под формата на dobservations общи'. В случай на извънредни ситуации, предвидени в член четири МПГПП това, може би, да се разработят специални доклади. Допълнителен протокол, който е ратифициран, повече от сто страни, позволява на физически лица, подават 'връзка' (жалби) лица, по отношение на спазването на Пакта за Държавите, които са ратифицирали този протокол."В Държави, В които съществуват етнически, религиозни или езикови, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не може да бъде отказано правото съвместно с другите членове на тяхната група собствената си култура, да изповядват своята религия или да използва неговия език."Първият допълнителен протокол предвижда механизъм за работа с жалби за нарушаване на Пакта Държава, подписала договора. Той беше признат за самия Пакт, шестнадесет декември 1966 общото Събрание, са влезли в сила и двадесет и три март 1976 година. Десет януари 2003 г, той е бил подписан от 104 Държави. Втори допълнителен протокол забранява смъртното наказание. Той беше признат за петнадесет декември 1989 година в същата събрание и влезе в сила на единадесет юли 1991 година. Десет януари 2003 г, бе подписано от 53 Държави Според доклад на Съвета по правата на човека на организацията на обединените Нации през юли 2011 г. 73 страни са ратифицирали втория допълнителен протокол.
